И ето, че дойде дългоочаквания момент на пътуването ни до Филипините- едно вълнуващо приключение, с много неизвестни…

Филипините представляват архипелаг, който се състои от над 7000 острова, с население около 100 000 000. Само в столицата- Манила, населението надхвърля 11 000 000 жители.

Именно тук започна нашия тур-в мегаполиса Манила, който сам по себе си, е един съвременен град, съхранил отпечатъка на минали епохи и завоеватели.

Магелан стъпва още през 1521г. на архипелага, а 30 години по-късно-  испанците се завръщат отново, начело с Мигел Лопес Легаспи- именно той дава името на Филипините, кръщавайки ги на крал Филип. На борда на кораба му има много мисионери, които се заемат с популяризирането на католицизма в страната. По онова време, това е най-голямата католическа държава в Азия – 90 % от населението са католици и 10% мюсюлмани / в южните части/.

През 1571 година Мигел Лопес Легаспи основава Манила-сегашната столица на Филипините…

Заслушани в увлекателния разказ на гида, се разходихме из Старата част на града, известна още като Интрамурос- изцяло построена от вулканични камъни, и създадена с цел да защищава семействата на испанските военни от китайските нашественици.

Изключително впечатление ми направи Монументът, посветен на жертвите от Втората Световна Война.

Филипинците говорят за себе си като за страна на войните. Били са около 4 века испанска колония. 18 век започва 70 годишна война с британците за територията на Филипините. Извоюват своята независимост 1898 година. По това време обаче САЩ има голям интерес от Филипинския архипелаг. През 1898 г. започва Испано-американска война, след която САЩ получава суверенитет над Филипините.

По време на Втората световна война те се сражават на страната на американците. Водят се ожесточени войни с Япония, следва японска окупация.След капитулацията на САЩ, остават в плен около 70000 военнопленници. Отправят ги пеш към Манила. Вървят седмици наред. Така до Манила стигат 34 000, които биват убити. Монументът е посветен именно на тях. Има 17000 поименни гроба и Стена на паметта с 34000 имена на загинали.

На връщане от мемориала ми направи впечатление специфичния градски транспорт – т.нар. джипнита.Тези транспортни средства идват от Американците, като оригиналните джипове са били по къси, но впоследствие се доработват на място във Филипините.

Обиколката на града бе дълга и интересна, но честно казано по-интересното тепърва предстоеше…

На следващия ден сутринта, се отправихме на тур до кокосова плантация.

Пътуването до там беше около 3 часа, но определено си заслужаваше!

Когато пристигнахме, това, което ми направи най-силно впечатление беше, че собствениците на сградите, са запазили напълно стила и обзавеждането, както и организацията на парка от времето на испанския колониализъм.

Кокосовия дворец е построен от първата дама Имелда Маркос. Идеята и е била да се изгради елегантна къща за гости в Кокосовия дворец, която трябвало да приюти папа Йоан Павел II при посещението му във Филипините през 1981 г. Когато обаче папата научава, че дворецът е построен с цената на 10 милиона щатски долара по онова време, той отказва да стъпи там, тъй като смята, че пищната сграда сериозно контрастира с бедния живот на населението в страната. След отказа от странана папата, Имелда кани тук холивудски знаменитости, като Брук Шийлдс и Джордж Хамилтън, за откриването му.

Почти около 70% от структурата на двореца е направена от дървесина от кокосов орех. Всичко – от корените през цветовете до плодовете – са използвани, за да се изгради и украси дворецът. Колони, стени, керемиди, паркет, килимите са изработени от кокосови влакна, а тапетите са от фиброзна обвивка.

След разглеждането на двореца, беше станало време за обяд. Тук изненадата беше пълна- ресторантът беше разполовен във водата! Тук  си сервираш в палмово листо – риба, скариди, ориз и хапваш с ръце. Навеждаш се- миеш ръцете, ядеш и пак си миеш

Хапнахме добре, докато релаксирахме и се разхлаждахме в основата на изградения водопад към местното езеро.

Върнахме се в хотела, леко изморени, след наситенич с емоции ден, но нчмахме много шреме- трябваше да се приготвим, за посрещането на Новата лунарна година, в местен ресторант. Вечерта мина забавно-в ритъма на автентични месни танци, в съпровод с филипинска музика.

На следващия ден сутринта, летяхме до Бохол- истинско райско кътче, където в топлия и спокоен следобед релаксирахме и се любувахме на белите пясъчни плажове, кокетно приютени под сенките на големи палмови дървета, и къпещи се в тюркоазено сините води на океана…

В контраст със столицата Манила, тук цареше истинско безвремие…

Рано на другата сутрин, след обилна закуска в хотела, се отправихме на обиколен тур на Бохол.

Първо посетихме историческата забележителност Blood Compact Shrine- построена

в чест на установяването на мирни отношения между Изтока и Запада, както и вековната църква „Баклайон”, с прилежащия към нея музей.

Направи ми впечатление т.нар. „семеен транспорт” по улиците- специфични превозни средства, наподобяващи рикши, в които нормално се возят до 6 човека.

Впоследствие се отправихме към по- впечатляващата част от от тура- по пътя към известните „Шоколадови хълмове”, прекосихме гъстите махагонови гори и тучно-зелените земи на Билар и Батуан. Името им идва от цвета на тревата по тях, която по време на сухия период от годината е точно с цвета на шоколад.

Хълмовете са над 1700 на брой, с конусошидна форма, с приблизително еднакви размери, на височина от 30 до 50 метра и само един- с височина- 120 м.

Предполага се, че произходът им е с ерозионен характер.

В Билар постихме и ферма за пеперуди, където видяхме изключително разнообразни и редки екземпляри от красивите насекоми.

Безспорно на впечатляващото през този ден беше срещата ни с най-малкия примат на планетата -тарсиера (Tarsius Syrichta), който е с забележителните размери 10- 12см и с опашка по-дълга от тялото му. Интересното е, че може да върти главата си на 360 градуса, много е подвижен и отскача на разстояние от няколко метра. Средното тегло на мъжките е около 134 gr, а на женските около 117 gr. Видът е нощен основно насекомояден.

Тези малки сладури, са изключително верни на женските си. Грижат се за тях , обгрижват ги – нооооо всичко това до 6 месеца. Роди ли се отрочето и „дим;“ да ги няма. То май и у нас стана така :))))

Тук, сред гъстата растителност, видяхме и джинджифил- честно казано нямах представа, как расте и какво представлява- оказа се изключително красиво растение, с плътни тъмно зелени листа, с ярко-цикламени цветове. Цъфти веднъж годишно, в продължение на един месец.

Върнахме се обратно с лежерен круиз с катамаран, на борда на който хапнахме вкусно барбекю, на фона на натевалите над реката палмови и мангрови дървета…

На следващия ден, след закуска, част от групата се отправихме на допълнителен тур до

Остров Памилакан. Направихме приключенска разходка с моторна лодка-стрела, в компанията на безброй подскачащи делфини.

Обядът беше невероятен- пресен улов от океана, а изборът сред разнообразието от морски деликатеси е лично твой!

Аз си избрах морска въшка-има вкус на рак, но месото и много повече.

Пробвахме и морски таралежи- яде се жълтата месеста част. Ядат се сурови и имат вкус на стриди, не по-скоро на нашите миди.

Когато се върнахме, късния следобед, видяхме, че имаше отлив – а това там  е време за игра :)
Неслучайно филипинците оглавяват класациите за НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ ХОРА на земята. Поради факта, че животът им е непрекъснато застрашен от тайфуни, земетресения и вулкани, философията на живота им е да живеят днес и сега и да не потъват в проблеми. Няма толкова усмихнати и отзивчиви хора! Бях очарована от начина, по който се забавляват- толкова освободени! Всеки изживява момента, сам за себе си…!

Жизнени, щастливи деца, необреминени от догми, прекалена обгриженост и родителски амбиции…! Не можех да спря да ги снимам, толкова бяха сладки …..

Върнахме се в хотела за кратък релакс, след което се отправихме на вечерен тур, по време на който се потопихме в истинска феерия от светулки и се насладихме на вкусна био- гурме вечеря.

Сутринта се подкрепихме с обилна закуска,след което потеглихме с ферибота към остров Себу.

След пристигане се отправихме на разходка из градчето. На улицата видяхме група музиканти, които свиреха на китари. За местните се знае, че поне един член от всяко семейство задължително свири на китара.

Пропуснах да спомена, че тук се произвеждат едни от най-добрите китари в света. Най-добрите музиканти от цял свят идват тук, за да си изберат. Изключителни музиканти са и навсякъде пеят- кога успешно, кога- не чак толкова;) … но го правят от сърце!

Натъкнахме се на Запазена автентична къща в китайския квартал. Обитавана е до преди 10 години, след което- собствениците и я превръщат в музей.

Тук видяхме и статуя на Санто Ниньо – дете, кръстено на малкия Исус. Когато акустира на филипинска земя, Магелан издига кръст и подарява подобна статуя на царицата от местното племе. И до ден днешен те се покланят на нея. Има я навсякъде- във всеки дом, всяка процесия …

По време на обиколния тур на Себу, имахме възможност да посетим монумент, разкриващ сцени от филипинската история.

Като цяло- населението има изключително позитивно отношение към света. Въпреки многото окупатори, минали през земите им, те са в отлични отношения с всички, и са благодарни за всичко, което са научили от тях.

В монумента присъства и образа на Магелан – местните са му благодарни за това, че е въвел католицизма, който пък довежда Лапу Лапу –  негов убиец и техен национален герой.

През този ден посетихме известната крепост- Сан Педро, разходихме се понай-старата улица в града- „Колон стрийт”, разгледахме изшестнич пазар „Колон” и досри успчхме да закупим сувенириJ

Струва си да обърна по-специално внимание, на базиликата „Миноре”, която представлява своеобразна компилация между чуждите влияния и местните фолкорни традиции.

Слабо известен е фактът, че Филипините са най-голямата католическа държава в Азия и дори са били посещавани четири пъти от папите.

В непосредствена близост до базиликата, се намира параклисът, приютил известния „Магеланов кръст”, който наскоро е възстановен, като в него е вложена останалата част от автентичния кръст.

Тъй като е съществувало поверие, че ако някой стрие част от кръста и я погълне, това ще има чудотворно въздействие върху него, останалата част от автентичния кръст е изключително миниатюрна…

Днес мястото се счита за сакрално и дори за едно от най-светите места в страната!

Пред храма имаше струпани жени, облечени ярки жълто- червени дрехи.

Това са монахини, които продават свещи пред църквата. Всяка свещ има различен цвят, в зависимост от молбата, която искаш да отправиш към Бог : за здраве, за късмет, за пари и т.н. След като я заплатиш, следва процедура по освещаване. Жените започват да опяват, подскачат и да ги мятат. Странно как една религия, може да има различен прочит, как са  въплътили ритуалите от езичеството и са ги подчинили на новата си вяра…

Вечерта се върнахме в хотела- изморени, но и емоцианално заредени от поредния  богат на  емоции и преживявания ден!

КРАЙ!

С любезното съдействие на Дарина Иванова – любима пътешественичка в редиците на „Спринг Кеър“.

Екскурзия Филипини.