100101102103105106107108110

„ПЕРЛИТЕ НА ИНДОКИТАЙ“- втора част

1 ден

Описание на продукта:

П Ъ Т Е П И С- М И А Н М А Р

Виетнамнай- доброто от Халонг Бей, номиниран за едно от седемте природни чудеса на света, до мегаполиса Сайгон

Мианмар/бивша Бирма/ , за който Киплинг възкликва: „Напълно различен от всяко място, което познавате” …!

И финален акцент в Камбоджа Ангкор Ват, най-големия запазен храмов комплекс в света…

Всеки един миг от това великолепно пътешествие е достоен да бъде описан с чувство и прекрасни думи, но въпреки всичко избирам да ви разкажа за Мианмар, в който всеки детайл, всяко листенце, всяка стъпка, всяка пагода е едно чудо…забележете, че не казах „малко чудо”!

Удивителна страна на контрастите – където туризмът е в зародиш, работят усърдно от зори до мрак, а бакшишът ги стряска и е взет с огромно неудобство! Едни безкрайно мили, много усмихнати и за нашите представи – наивни хора…

Бижутерски магазинчета, с големина на квартална бакалия, в която без контрол те оставят да разглеждаш златни бижута, с огромни каратови камъни, диаманти, рубини, сапфири, топази…Страна, в която е абсолютно безопасно- не се краде! Явно разчитат, че няма и да бъдат крадени!

Не знам, как преживяват с мизерните си заплати, за които дори им е неудобно да говорят, но без помпозничене- скромно и тихо те въвеждат в златните си пагоди- хиляди на брой, където стените се боядисват с чисто-24 каратово злато.

Всъщност, там всичко е от злато- огромните с метри статуи на Буда, стълбовете за осветление, дори перилата!

В Мианмар използват едни много тънки златни листчета фолио, с големина на кибритена кутия, които молещите се втриват върху златните статуи на Буда, за да образуват грапав релеф, натрупвайки се стотици,хиляди.

Единствената им скромна молба е да влизаш в светите им места бос- от уважение към Буда,чиито части от тялото се съхраняват в няколко от пагодите.

Баган- разположен върху изключително магнетична долина, столица на първата мианмарска империя, когато е имало над 13 000 храма и запазени към днешна дата над 2000.

Впечатляваща е пагодата Швезигон- изградена в началото на 11в., може би най-забележителната религиозна постройка. В сърцето и са закопани кости и зъби от Гаутама Буда, с което си обясняват и чудесата, за които нашия гид разпалено ни разказа, и за повечето от които се уверихме с очите си:

– Огромната пагода няма сянка, независимо откъде я осветява слънцето!

– Когато вали, около пагодата е винаги сухо!

– В двора на пагодата цъфти дърво, разпространено в този район, като навсякъде извън нея цъфти веднъж годишно – в определено време, а в двора на пагодата цъфти без прекъсване цяла година!

– В делви пълнят вода от близката мътна река, които щом се поставят в двора на пагодата, водата става бистра и годна за пиене!

– Тежкия метален чадър, характерен за купол на всяка пагода, тук е закрепен без нито един болт- просто стои изправен в нищото.

– Тук златните листчета /за които споменахме по-горе/ се хвърлят от високо, като конфети върху златните статуи на Буда. Но, колкото и да е силен, вятърът не отвява тези по-леки от перце листчета, а те винаги падат отвесно надолу, върху статуята!

Удивителна, извънземна дарба са имали скулптурите, сътворили огромните статуи на Буда. Освен че целите са от чисто злато, което след посещение на първата пагода в Мианмар престава да те удивява, те имат и следното магическо въздействие: когато си в краката на статуята и погледнеш нагоре срещаш строгия поглед на Буда, вперен в теб.. Но когато се отдалечиш 15-20 крачки и се обърнеш отново с лице към статуята, виждаш приветливото и широко усмихнато лице на Буда.

Летищата на Мианмар. В Мианмар- поради липса на пътища и изградена инфраструктура, основен транспорт за придвижване е самолетът – това са малки самолетчета на Янгон Еъруейс, без фиксирани места –‘free seats.’.

Тези самолети са нещо като маршрутки- пилотът обявява по микрофон, коя е следващата спирка.

И ето ни вече в Мандалай.

Първото място, което посетихме беше манастир- докато изчаквахме церемонията- шествие на монасите, която се провежда 2 пъти на ден /призори и на обяд/, нашия гид ни разведе, за да ни запознае с живота на монасите, чийто брой достига до няколко стотин. Една изключително въздействаща церемония, която се запомня завинаги…

Танака. Красив обичай имат Мианмарците- основно жени и деца, /рядко и мъже/- да рисуват на лицата си, понякога с огромен артистизъм флорални мотиви, или просто правоъгълна маска от кашица стрито дърво- танака, което предпазва от силното бирманско слънце.

Когато четем за тези места, фантазията ни се чувства любопитно-щастлива, но когато го изживеем наистина, си даваме сметка, какво бихме пропуснали, ако не бяхме видели този свят на красота и любов…!

С любов: Диана

А ЕТО И САМАТА ПРОГРАМА:

http://www.spring-care.com/destination.php?id=39

 

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за “„ПЕРЛИТЕ НА ИНДОКИТАЙ“- втора част”

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!